Маска на маската
Загубих чувствата с температура близо до слънчевата, загубих несъвършеното желание, което криех в сърцето си и повярвах, че е престъпление да вярвам в любовта, повярвах, че тя е нещо жестоко. Бокалът бе пресушен, а восъкът изстиваше, когато старият разказвач на легенди запали нова свещ. Неясните отражения отново заиграха във всмукващия ги мрак. Заблудени, излъгани, отчаяни сенки напрелъстени, самотни чудовища жадно попиваха прегракналия глас на изморения призрак. Болни, нелепи кукли изгубили смисъла в изкушенията на всичко човешко, чезнещо с последната ласка, дихание, спомен. Патетично отблъскващи, търсещи бледия дъх на един ангел, който нямаше да дойде. Вече в края на моето дълго пътуване към озарението, знам че любовта е вечност в един единствен миг, шокиращо откровение на сърцето ми. Сърце, колкото безпомощно и снизходително, толкова й властно, безкомпромисно и деспотично.
Безразлично пое карта тарок от тестето и продължи разказа за лудостта си, която ще бъде измисл ...