МАСКЕН БАЛ
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и даде име, но я прие като загадка, която непременно трябва да реши.
Срещаха се единствена в асансьора. И в повечето случаи той беше със семейството си. Съпругата му изглеждаше пълна противоположност. С руса права коса, наперена, с готовност да вземе думата, за да покаже своето надмощие над присъстващите. А той в нейна присъствие покорно се усмихваше и плахо поглеждаше към другата. Но все пак го правеше, за разлика от случаите, когато не беше с нея. Биваше ли с дъщеря си, той се заглеждаше в някаква точка. Дебора пък впиваше очи в него и мислено го питаше: „Защо сега не ме поглеждаш?” Всъщност тя разбираше, че той я гледа, но по онзи специален начин, по който се гледа нещо забранено и при все то ...