7 min reading
Мечтайте – мечтата е лек!
Дъждът се сипеше из улиците на града. Светкавици прорязваха тежкия, непрогледен мрак, в който само тук-там се виждаха точици слаба светлина, непреклонна, но недостатъчно силна да победи надмощието на мрака. Гръмотевици разтрисаха въздуха и едно малко сърце, което туптеше учестно в млади, женски гърди. Острият вятър хапеше безмилостно бледата кожа там, където нямаше парче плат да я защити.
Момичето ходеше безжизнено по мокрия асфалт, а дъждът просто мокреше косата, лицето и дрехите ù. Но това не ù правеше впечатление. В момента за нея нищо нямаше значение, освен това, че животът, който си мислеше, че има, бе разбит на парчета.
Бяла мълния озари нощта, а веднага след нея премина страшният рев на бурята. Гръмотевицата бе толкова силна, че момичето се залюля под удара ù и падна колене. Студените и чисти капки вода се сливаха с горещите ù, солени сълзи. Тя усещаше в гърдите си една огромна яма, пълна с... нищо.
Просто седеше там. Може би минути, може би часове. Не ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up