Мечтайте – мечтата е лек!
Дъждът се сипеше из улиците на града. Светкавици прорязваха тежкия, непрогледен мрак, в който само тук-там се виждаха точици слаба светлина, непреклонна, но недостатъчно силна да победи надмощието на мрака. Гръмотевици разтрисаха въздуха и едно малко сърце, което туптеше учестно в млади, женски гърди. Острият вятър хапеше безмилостно бледата кожа там, където нямаше парче плат да я защити.
Момичето ходеше безжизнено по мокрия асфалт, а дъждът просто мокреше косата, лицето и дрехите ù. Но това не ù правеше впечатление. В момента за нея нищо нямаше значение, освен това, че животът, който си мислеше, че има, бе разбит на парчета.
Бяла мълния озари нощта, а веднага след нея премина страшният рев на бурята. Гръмотевицата бе толкова силна, че момичето се залюля под удара ù и падна колене. Студените и чисти капки вода се сливаха с горещите ù, солени сълзи. Тя усещаше в гърдите си една огромна яма, пълна с... нищо.
Просто седеше там. Може би минути, може би часове. Не ...