Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, зяпах в деколтето и. Гледката беше прелест. Не един и двама пластични хирурзи биха завидели на умението на майката природа. Не, да не си помислихте, че има силикон. Знам го от сигурен източник. Без да искам подслушах един разговор и знам, че няма. Щяла да ходи, ама нещо я дострашало и се отказала.
Вярвайте ми имаше какво да се види.
Красива жена е шефката ми. Много стилна елегантна дама. Това не го мисля само аз. Виждам го в очите на всички посетители от мъжки пол, които влизат при нея. Мъжете влизат при нея и се започва едно оглеждане, от главата до петите и обратно. Ако пък се случи да се наведе за някой документ очите им ще изхвръкнат от орбитите. Такъв смях ме напушва…, че…
Само че не м ...