Ава и Даниел препускали през долината заедно с есенния вятър. Тъмните облаци скривали напълно слънцето. Съвсем леко светлината се пръскала във въздуха и го багрела с бледо сияние. Мракът натискал и напълно мачкал мократа долина. За Ава и Даниел това нямало никакво значение. Те и без това обичали да ходят при горещия водопад по здрач. Анжела ги следвала неотлъчно. Докато летяла, в черния ù мозък се премятали различни идеи. Мислела какво да стори, така че да си вземе Даниел. Трудно ù било, защото тази любов заставала на пътя ù като много тежко непреодолимо препятствие. Били необходими много сили за да го отмести...
Скоро долината се стопила под краката на конете. Кънтенето на водопада изпълвало тишината с приказна мелодия. Тъмнината бавно се приплъзвала и измествала светлината. Гъста бяла мъгла погълнала всичко наоколо. Дърветата се завивали с нежната ù пелена. Даниел и Ава тръгнали да слизат внимателно по тясната пътека, която водела към минералния извор. Лъхнала ги топла вълна трепет, ...