6 мин за четене
Ава и Даниел препускали през долината заедно с есенния вятър. Тъмните облаци скривали напълно слънцето. Съвсем леко светлината се пръскала във въздуха и го багрела с бледо сияние. Мракът натискал и напълно мачкал мократа долина. За Ава и Даниел това нямало никакво значение. Те и без това обичали да ходят при горещия водопад по здрач. Анжела ги следвала неотлъчно. Докато летяла, в черния ù мозък се премятали различни идеи. Мислела какво да стори, така че да си вземе Даниел. Трудно ù било, защото тази любов заставала на пътя ù като много тежко непреодолимо препятствие. Били необходими много сили за да го отмести...
Скоро долината се стопила под краката на конете. Кънтенето на водопада изпълвало тишината с приказна мелодия. Тъмнината бавно се приплъзвала и измествала светлината. Гъста бяла мъгла погълнала всичко наоколо. Дърветата се завивали с нежната ù пелена. Даниел и Ава тръгнали да слизат внимателно по тясната пътека, която водела към минералния извор. Лъхнала ги топла вълна трепет, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация