3 min reading
Измъквам се от леглото. По пижама съм. Пия кафе и изпушвам 3-4 цигари. Не съм на работа. Мога да си се мотая, колкото ми се ще. Пък и времето не било линейно. Ние сме си го измислили такова за удобство. (за времето ще ви обясня някой друг път) На петата цигара решавам, че при такова безотговорно отношение към тялото, няма да е зле да се погрижа за ума и душата си. Пускам релаксираща музика и сядам по турски на дивана – ‘щото на пода ми убива. Пък и не съм аскет все пак. Вдииишвааааам...
Някакъв мъжки силует започва да се оформя от нищото. Мъжът ме поглежда. Не е отворил устни, но чувам неговото ”сестро!”.
Хммм, смята ме за достатъчно близка. За приятелче. То винаги с мъжете повече съм се разбирала. Ясно, че с изключение на моя.
Да не би пък да ми се подиграва? Голяма работа! Обръщението веднага изключва сексуалния аспект ‘щото би било извратено. Ама в тия шантави времена... Бе той да не е от някаква секта? Дъновистите използват такова обръщение. Е, може би и някоя друга приемлива общно ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up