Aug 19, 2010, 8:05 PM

Между звездите 

  Prose » Narratives
612 0 1
4 min reading
МЕЖДУ ЗВЗДИТЕ
Омайна юнска нощ. Луната прави красивия си слалом между облаци със сребърен обков. Една загадъчна и недостижима луна, от която всички влюбени вземат огънче за мечтите си. Той и тя, притиснати един до друг, се изкачват по височината над града. Покой и тишина край тях. Последната лампа, пощадена от камъните на среднощните пияници, ги изпраща с бледа светлина в дълбоките джобове на мрака. Над тях блести жаравата на звездното небе. Те вървят в нощта, нагазили в пълнолунието, оглушали за песента на щурците, забравили за съществуването на света. Над тях окръглената като женска гръд луна пилее бисерна светлина и чертае дълга диря в облачната река, като светъл път на осъществяването на любовта им.
Минавали са от тук неведнъж, но не сами, но не прегърнати, не вгледани в звездите. Новото чувство, с което сега вървят усамотени през познатата местност, прави познатите места да изглеждат много по-различни, носеха им усещането, че никога не са били тук. И те наистина не са били такива, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Random works
: ??:??