19.08.2010 г., 20:05 ч.

Между звездите 

  Проза » Разкази
5.0 / 1
610 0 1
4 мин за четене
МЕЖДУ ЗВЗДИТЕ
Омайна юнска нощ. Луната прави красивия си слалом между облаци със сребърен обков. Една загадъчна и недостижима луна, от която всички влюбени вземат огънче за мечтите си. Той и тя, притиснати един до друг, се изкачват по височината над града. Покой и тишина край тях. Последната лампа, пощадена от камъните на среднощните пияници, ги изпраща с бледа светлина в дълбоките джобове на мрака. Над тях блести жаравата на звездното небе. Те вървят в нощта, нагазили в пълнолунието, оглушали за песента на щурците, забравили за съществуването на света. Над тях окръглената като женска гръд луна пилее бисерна светлина и чертае дълга диря в облачната река, като светъл път на осъществяването на любовта им.
Минавали са от тук неведнъж, но не сами, но не прегърнати, не вгледани в звездите. Новото чувство, с което сега вървят усамотени през познатата местност, прави познатите места да изглеждат много по-различни, носеха им усещането, че никога не са били тук. И те наистина не са били такива, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Предложения
  • Когато стисках дипломата си в ръка бях много развълнувана, че оценките ми са отлични. Че успях! Но е...
  • Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува. Имало едно време един дървод...
  • Слънцето облиза Боли връх и погали с лъчите си покривите на каменните къщи в Карабелци. Керемидите л...

Още произведения »