Беше студена декемврийска вечер. Снегът все още не беше погалил земята тази зима, но скоро щеше да дойде. Миришеше на сняг и на студ. Тя стоеше подпряна на стената и гледаше през прозореца. Вятърът подемаше листата и ги увличаше в прекрасен странен танц.
Хората плътно загърнати в дебелите си дрехи, сгушили лица в шаловете си или покрили главите си с шапки бързаха всеки по пътя си, забили поглед в земята. Никой нямаше време или не искаше, или беше налегнат от кой знае какви грижи и не забелязваше очарователния танц на падналите есенни листа.
В момента, в който по перваза се чуха първите почуквания от падащите капки на поредния дъжд тези дни, от очите й се отрони безмълвна сълза. Стече се бавно по гладката й буза и капна върху гърдите й. Не я забеляза, ума й беше далеч, трескав и чудещ се, дали е добра идея, да направи това, което беше решила.
Изведнъж се сепна, изтри яростно мократа следа по лицето си, стисна ядно плътните си устни и се обърна. Закрачи бързо към спалнята. Съблече се с б ...