Беше студена декемврийска вечер. Снегът все още не беше погалил земята тази зима, но скоро щеше да дойде. Миришеше на сняг и на студ. Тя стоеше подпряна на стената и гледаше през прозореца. Вятърът подемаше листата и ги увличаше в прекрасен странен танц. 
  Хората плътно загърнати в дебелите си дрехи, сгушили лица в шаловете си или покрили главите си с шапки бързаха всеки по пътя си, забили поглед в земята. Никой нямаше време или не искаше, или беше налегнат от кой знае какви грижи и не забелязваше очарователния танц на падналите есенни листа. 
  В момента, в който по перваза се чуха първите почуквания от падащите капки на поредния дъжд тези дни, от очите й се отрони безмълвна сълза. Стече се бавно по гладката й буза и капна върху гърдите й. Не я забеляза, ума й беше далеч, трескав и чудещ се, дали е добра идея, да направи това, което беше решила.
  Изведнъж се сепна, изтри яростно мократа следа по лицето си, стисна ядно плътните си устни и се обърна. Закрачи бързо към спалнята. Съблече се с бързи и резки движения и влезе в банята.
  Настрои водата и влезе под душа с въздишка. Вдигна глава нагоре и приглади с ръце дългите си коси, докато водата ги обливаше. Въздъхна. Спомни си ръцете му, как нежно подхващаха косата й за да я измие. 
  Топлите му очи, които я гледаха с такава страст и възхищение. Кривата усмивка с едва повдигнато ъгълче на порочната му уста, докато й шепнеше какво следва след като излязат от банята. Още една сълза си проправи път надолу по лицето й. 
  Знаеше какво ще й струва тази нощ, но за нищо на света нямаше да се откаже. Това щеше да е последната им нощ заедно. Толкова много неща стояха между тях, че отношенията им бяха несъвместими с бъдещето на всеки от тях поотделно. Знаеха го още от началото, но бяха решили, въпреки обречения край да си подарят тази седмица.
  Излезе от банята. Избърса тялото си с меката хотелска хавлия. Огледа се умислено, чудейки се какво да си облече. Нямаше много време. Знаеше, че той всеки момент ще се прибере в неговата хотелска стая и не искаше да го изтърве, ако случайно е решил да излезе да вечеря или да се напие в някой бар. 
  Бяха си казали всичко снощи и тя го беше помолила да не се виждат този последен ден, с обяснението, че вероятно така ще им е по лесно да приемат действителността. Но не можеше и не искаше да спази направената от нея уговорка. Само една нощ. Последна нощ. И... Никога няма да го види повече.
  Ръцете й се разтрепериха. Въздъхна тежко. Помисли си "Стегни се, момиче! Не губи време"  Изсуши си косата, нанесе лек грим на лицето си, сложи от онова ярко червеното червило, което правеше устните й да изглеждат още по плътни и пухкави.
   Извади червените си обувки с високия ток и ги обу. Погледна се в огледалото. Точно това искаше той да види. Завъртя се, взе шлифера си от закачалката до врата, облече го, завърза колана на кръстта си и отвори  вратата на стаята си.
  Неговата стая беше в другия край на коридора, не й отне много време за да стигне до там. Спря се, приглади косата си, после дрехата си, преглътна тежко, сви дланта си в юмрук и я вдигна към вратата. Поколеба се. Греши ли? Ами, ако....По дяволите. И почука.
  Не се чу никакъв звук. Тя се задъха. Изтървала го е. Очите трескаво заоглеждала коридора. Ами сега, ами сега...
  В този момент вратата се отвори подаваше се само главата му. В очите му просветна изненада и се показа целият из зад вратата. Беше по хавлия, препасана, ниско на хълбоците му, капките вода все още се стичаха по тялото му. 
Тя започна да диша тежко, очите й проследиха една капка, която се спускаше по корема надолу и се скри в гънките на хавлията му. Преглътна. Отвори уста да каже нещо, но не излизаше никакъв звук. Вдигна поглед към лицето му, очите му се усмихваха, обходиха я бавно от главата до червените й обувки, устата му се изкриви в секси усмивка, протегна ръка, хвана я за шлифера и я издърпа вътре. 
  Изобщо не разбра как се озова с подпрян гръб към затворената входна врата. Той беше заровил глава в сгъвката между шията и рамото й и целуваше и хапеше леко ключицата й. Краката и потрепериха. Главата й се замая. 
  Цялото й същество се устреми към него. Толкова го искаше.
  Той вдига глава. Обхвана лицето й с длани и заби устата си в нейната. Целувката му беше всеобхващаща, все едно искаше да я погълне цялата. Езика му бързо намери път до нейния и започнаха най еротичния танц на света. Тя вдигна ръце и ги зарови в още влажната му коса. 
  Повдигна крака си на кръста му и тласна таза си към него. Той бавно спусна ръка и я провря между гънките на дрехата й устремен към сърцевината й. В момента в който установи, че не носи нищо под шлифера се отдръпна леко от нея, допря нос до нейния, въздъхна шумно и се нахвърли отново към устата й.
 Ръката му започна да описва кръгове и да се спуска все по близо до мястото, което тя копнееше той да докосне. 
  Прокара пръст по копринените й гънки и прошепна...Толкова влажна! Толкова готова за  мен! Вкара пръстта си в нея, убийствено бавно, тя се стегна около него и се тласна напред. Той се усмихна в устата й си извади пръстта, после намери онова малко връхче и го натисна. Викът й беше заглушен от устата му. 
  Обхвана с ръката си крака й под коляното и се намести между краката й. Толкова бяха съвместими, като две парчета от едно цяло. Хавлията му падна на пода и той намести члена си на входа на нейната същност. Тя изскимтя тихичко. Той започна да навлиза в нея бавно, сантиметър по сантиметър. Имаше чувството, че ще полудее, ако той не побързаше. Започна да го умолява, без да знае за какво точно, единственото, което искаше е той да е в нея, целия. Смили се над нея и тласна таза си напред. Изпълни я. Застина за момент и засили темпото. Влизаше и излизаше от нея с такава страст, сякаш живота му зависеше от това. 
  Тя започна да крещи името му, той намери устата й и започна да хапе устните й. Темпото се засилваше, а очите им бяха заслепени от страст. Тя затвори очи и той изръмжа...погледни ми..искам да гледам очите ти, когато свършваш заради мен..............................

to be continued :-)