Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след себе си малките фенери на светулките, които кръжаха игриво в новородилата се нощ.
Изправена насред люлеещата се трева, тъмната ѝ нежна фигура стоеше като вкаменена, единствено коприненото ѝ наметало се поклащаше леко от пролетния вятър. Косата ѝ висеше от наклонената ѝ долу глава.
Ухаеше на пролет, тревата тихо шумолеше...
Тя не трепваше...
Нямаше сили да мръдне...
Чакаше...
Кого?
Никой нямаше да дойде...
Вятърът минаваше покрай нея, галеше косата ѝ и люлееше наметалото ѝ...
Тъжното ѝ лице не се вдигаше...
Никой нямаше да дойде... ...