М.Р
7 results
Непознатият стрелец беше изчезнал, бърз като сянка. Бяха го зърнали само за няколко секунди, след което той се скри от погледите им сред дърветата, който протягаха безбройните си клони като грамадни ръце.
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето бл ...
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето бл ...
857
- Хайде, почти стигнахме! - обади се Явор, като се обърна назад. Мария и Самуил бяха изостанали доста надолу по пътеката.
Пролетта беше обхванала гората.
Дърветата бяха цъфнали и ароматът на цветчета се разнасяше от вятъра.
- Чакай ни поне! - извика Мария, но вече беше късно. Явор отново се изкачваш ...
Пролетта беше обхванала гората.
Дърветата бяха цъфнали и ароматът на цветчета се разнасяше от вятъра.
- Чакай ни поне! - извика Мария, но вече беше късно. Явор отново се изкачваш ...
985
1
Мъглата се беше увила плътно около планината, все едно желаеше да я задуши. Сутрешният въздух беше студен.
Борис тичаше по каменната пътека над склона. Отчаянието беше на път да го превземе, но волята му още не го пускаше. В момента нищо не беше способно да го спре да я намери. Къде е тя?
Глутницата ...
Борис тичаше по каменната пътека над склона. Отчаянието беше на път да го превземе, но волята му още не го пускаше. В момента нищо не беше способно да го спре да я намери. Къде е тя?
Глутницата ...
782
В горите
дърветата стари легенди шептят,
а легендите стари спомени зоват.
Вее вятър, мъглите пищят.
Нощем звездите пеят на гората, ...
дърветата стари легенди шептят,
а легендите стари спомени зоват.
Вее вятър, мъглите пищят.
Нощем звездите пеят на гората, ...
847
2
Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...
976
2
И с цигулка в ръка,
луната свири своята балада.
В тази блага тишина,
над морето замечтана,
спря за миг дори нощта. ...
луната свири своята балада.
В тази блага тишина,
над морето замечтана,
спря за миг дори нощта. ...
856
1
Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...
987
1
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
