“Милостиня или милосърдие? От кое се нуждаят повече бедните и онеправданите от живота?”
Поставих въпросителната и доволен се отпуснах на облегалката. Получи се добър материал. Без да преувеличавам, един от най-добрите, които изобщо бях писал не само в моя ресор – “социална политика”, а в цялата ми журналистическата практика. Бях се потрудил добре – бях разговарял с просяци, с няколко цигани и дори с председателя на Съюза на инвалидите. Статията или материалът, както го наричахме, беше коментар на съвсем скоро гласувано постановление на правителството, отнасящо се за безработните и инвалидите, в което се предлагаше смешна по размер надбавка към социалните им помощи. Този път бях ударил точно в целта – без да се хлъзна към така удобното за такива писания сиромахомилство, бях взел фактите, бях се вгледал в реалността и след елегантна аналогия между просията и надбавката, бях направил изводите си.
Копирах файла и го изпратих на Зам. главния. Той плесна с ръце:
- Супер! Ще ги приземим тези ...