Глава единадесета
Въздържател
Кака Яна, щастлива, поливаше розите и си тананикаше весела народна песничка, а Минчо пийваше под асмата и се уригваше юнашки. През последните дни той по всякакъв начин се стремеше да помага на жена си и се бе издигнал в очите ù почти до ниво “мъж-мечта”.
“Бре, каква е кръшна тая мойта... - замечтано размишляваше примерният съпруг, забил палав поглед в заоблената ù задница - Човек може да се умори, само докато я гледа как пъргаво припка! Доста мерак е посъбрала май...” - и се провикна:
- Яно, я ела да те цункам един път, ма!
- Цункай си шишето, че най ти се отдава! - сопна се тя.
- Що, ма? Забрави ли как ми трепереше в ръчичките първия път? Искаш ли батко пак така да те направи?
- Ей сега ще ти дам едно треперене! - отвърна и закачливо започна да го пръска с вода от маркуча.
Минчо изпадна в паника:
- Що са мокриш, ма? Чак след два дни ми се пада банята! Тези дрехи съм ги облякъл едва вчера... Няма да те целувам тогава! - и силно засегнат, влезе вкъщи да се ...