-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и призрачно се полюляваше върху кльощавата му снага. След няколко опита за нестресиращо събуждане, той включи тежката артилерия в действие! Мощен тътен разцепи пространството, а освободения вихър направо отметна пижамата върху главата му и безмилостно прогони свежия утринен ветрец обратно навън през открехнатия прозорец. Яна подскочи и с опулени очи зяпна призрака, стоящ до отворената врата на спалнята и. Обзелият я ням ужас бързо отстъпи място на неудържим гняв, веднага щом, по боксерките, позна кой е таласъма!
- Ей сега те убих, простак прост! – успя да изкрещи и, едва поемайки си въздух, се разтресе от задавилата я, задушаваща кашлица.
Минчо така се уплаши за нея, че забравил собствената си без ...