-    Хайде, бе, Пешко, кажи най-после, как успяваш да прикоткаш красивата си жена? По- чаровна от Богиня, със стегната, като на расова кобилка, задница, стройна като дръжка на лопата! А като  погледна теб... виждам само едно буре, на което всеки миг ще му се пръснат дъгите!
-    А ти, бе?!? Да не си голям красавец? Кльощав като точилка, грубиян, че и сляп!
-    Аз ли, бе? Пред бате ти Минчо и орлите получават комплекси, заради острото му зрение!
-    Тогава, защо не виждаш колко добра жена имаш до себе си?!?...
Минчо и Пешко разпускаха в близката до блока им механа с бутилка вино и, този път, водеха смислен и сериозен разговор:
-    Я кажи, от кога не си бил с Яна?
-    Как „от кога“? Откакто сме тука! Иначе, всеки ден ми се мота из краката...
-    Ох, Минчо, голямо си говедо! Съвсем друго те питах!
-    Не говедо, а биче! Такъв, каза инструктора от фитнеса, ще стана, ако продължа да тренирам. Няма да е зле да идваш с мен, че да поотслабнеш, защото ако си разкопчаеш колана, дето ти стяга шкембето, ще станеш объл и ще се затъркаляш!
-    Хайде на бас, че няма да се затъркалям! Но, като си тръгнем, че ако го направя сега ще трябва да изместя стола още назад и няма да мога да си стигам чашата...
-    Добре, бе! И вземи, най- после, че ми разкрий някои от тънкостите си в ухажването!
Пешко отпи глътка винце, млясна от удоволствие и започна да говори бавно, тъй, като бе убеден, че другаря му не може да схваща бързо:
-    Жената иска да и обръщаш внимание, да и говориш мили неща...
-    Че, аз не го ли правя?!?
-    Ха! Какво правиш ти? Пърдиш и се уригваш като змей! Целият блок си стресирал вече! А горката женица... Чудя се- как още те търпи...
-    Аз така и се представям в цялото си достолепие, бе!
-    А няма ли да е по-приятно и за двамата, ако сутрин усмихнат и кажеш: „Добро утро, миличка! Нося ти кафенце! „ и да и го поднесеш в леглото?
-    Ти така ли правиш?!? Голям си чехъл, бе!
-    Чехъл, но спя с жена си! Не като теб- заточен в другата стая, сам със собствените си миризми! Ти от кога не си подарявал цветя на Яна?
Минчо се замисли...
-    Добре, бе, Пеше, не се гневи! Научи ме на това, което правиш...
-    Добре, от мен да мине! Нали си ми единствения приятел...  Утре, след работа, мини през някой магазин за цветя и купи един разкошен букет. Когато се прибереш, и го подари с думите: „ Здравей, миличка! Когато минавах покрай тези красавици, ги чух да си нашепват, че са израстнали с една-единствена мисъл - да те зарадват! Защото си най- прекрасното същество във Вселената! Не само за тях, а и за мен! ". И ще я оставиш без дъх! Целуни я, седнете един до друг, погали я и попитай как е, как е минал денят и, за да се сближите в началото чрез разговора. И не я прекъсвай, докато говори! След това предложи да и помогнеш с нещо и бъди мил до вечерта. Когато седнете да се храните, запали някоя свещичка, за да е по-романтично, седни до нея, прегърни я и се потопете в най-хубавите мигове от съвместния ви живот. Така ще я разчувстваш и ще е по- благосклонна към теб. След това вече...
-    Леле! Ти си бил голяма работа, бе! Я пак ми го кажи!
Пешо започна отначало, а Минчо жадно попиваше всяка една дума. След това поговориха още малко и станаха да си ходят.
Преди да се разделят, Пешко, с много сериозен тон, каза:
-    И не се дъни! Изтрай поне един следобед без твоите... простотии! Разбрахме се, нали?!?
-    Спокойно, бе! Ще направя точно каквото ми каза. Аде, приятна вечер!
Цяла нощ Минчо нервно се въртя в леглото и постоянно си повтаряше думите на Пешко. Когато се развидели стана, влезе в банята, избръсна се старателно и издържа цели десет минути под душа. Облече си нови дрехи и се отправи към кухнята, за да направи кафе, с което да изненада Яна. Но тя вече бе там.
-    Ти не можа ли да полежиш още малко в леглото, ма? – разочаровано и се тросна той.
-     Защо, бе, Минчо? Изненада ли ми готвиш? – саркастично му отвърна тя.
-    И- и, ма тоя Пешко е голяма клюкарка! – ядоса се той – Всичко разваля!
И понеже Яна не му обърна повече никакво внимание, той, обиден, излезе за работа, мърморейки:
-    Яно, гориш! Разминаха ти се и цветята, и романтичната вечер!... Дори не забеляза, че съм се окъпал!...
... До обяд в офиса цареше необичайна тишина, прекъсвана само от въпросите на служителите: „ Какво ти е, бе, Минчо? Много тъжен и умислен си днес... Да не си болен? ". А той само измърморваше: „ Днес си забравих доброто настроение в къщи. " . Изкара четирите часа и си тръгна, без дори да каже „довиждане“, оставяйки хората в недоумение.
Прибра се в къщи и без да се представи в „ цялото си достолепие"   пред Яна, се затвори в своята обител, отдавайки се на тъжни размисли. Не пожела да вечеря и дори пренебрегна голямата си любов- мавруда!
Стана четири и половина сутринта. Той скокна от леглото и се мушна в банята. След като приключи там, се намърда в кухнята и се зае с кафето. Когато го направи, сипа в една чаша, сложи я на табличка, откъсна едно цъфнало мушкато от саксията на терасата и го сложи до чашата. След това намаза една филия с масло, поръси отгоре червен пипер и сол, и я постави до цветето. Взе внимателно таблата в ръце и се отправи към стаята на любимата. Отвори вратата с лакът и опита тихо да влезе, но ръкава на тениската му се закачи за дръжката на бравата и едва не изпусна таблата.
-    Их, гадна бравичка! Радвай се, че не разлях кафето, иначе...
Яна, стресната от шума, приседна в леглото и се опули:
-    Уф, Минчо, ти ли си... Какво се промъкваш като някой плъх!
-    Добро утро, радост за очите ми! – весело изрече той и светна лампата- Я! Какво е приготвил бате Минчо за своята любима? – и в старанието си да сложи табличката в скута и я наклони малко повече.
Кафето се разля по нощницата и, а филийката се лепна на едната и гърда.
-    Е- е, сега те убих! Какви ги вършиш бе?!? – развика се тя, махайки ръката му, която бършеше, или по- точно - размазваше, маслото с треперещи от вълнение пръсти.
-    Ма аз- закуска и кафе ти нося, ма! Да видиш колко те обичам! Викай колкото искаш само не мърдай от леглото! Ей сега правя кафе, мажа филия и нося! Чу ли? – и бързо излезе.
Яна млъкна, удивена от смелостта на мъжлето си и зачака с любопитство, мислейки: ‚ А да видя до къде ще стигне! “ 
След малко той отново се появи на вратата, захапал между зъбите си друг цвят от мушкатото и внимателно запристъпва към нея. Остави в ръцете и таблата, взе цветето и  и го подаде:
-    На ма! За най- прекрасната жена на земята!
-    О, благодаря! Много мило! Трогна ме!
-    Ми, нали това е целта, ма! – зарадва се той – Виждаш ли бате Минчо колко мисли за теб! Аде де, не ме гледай, ми яж и пий!
Тя отхапа от филията, сбърчи вежди от многото сол, но нищо не каза. После отпи от кафето и го похвали:
-    Е- е, толкова хубаво кафе никой не може да прави!
-    Видя ли, ма!
-    Ще ме разглезиш и ще започна всяка сутрин да чакам в леглото да ми го носиш!
-    Всяка сутрин ли, ма?!? Поне в събота и неделя да си поспя, а?
Тя се засмя и продължи да отпива от шедьовъра, докато той я зяпаше, пристъпвайки от крак на крак. Когато приключи, благодари и му подаде таблата.
-    А филията?
-    Искам да се насладя пълноценно на вълшебният вкус на кафето!
-    Тогава аз ще я изям! – и лакомо отхапа голям залък.
Бързо го изплю с отвращение.
-    Това масло какво е такова солено, ма? Няма да го купуваш повече! – и отиде в кухнята да си оправи вкуса с едно „ маврудче“ .
Яна стана, взе си дрехи и влезе в банята, чудейки се, какво ли още я очаква. Но, когато излезе от там, ухажора вече го нямаше...
... – Добро утро, банда! – весело се провикна Минчо, влизайки  в офиса- Казвайте бързо кой от какво се нуждае, че да нося докато съм още топъл! Защото, както не съм спал цяла нощ, а съм седнал, а отекохте! И ако  заспя – да ме събудите, че имам да подготвям романтична вечер за Яна!
Всички се оживиха и в сред закачки и Минчови мъдрости, неусетно стана обяд.
-    Хайде, оставям ви, че трябва да омайвам любимата! – подвикна той, помаха с ръка и си тръгна.
Пътьом влезе в няколко цветарски магазинчета, но все скъпи му се виждаха букетите.
-    Ех, ако беше неделя, щях да мина през гробищата и да събера една щайга с цветя, и то- без пари! – разочаровано измърмори  и се отправи към пазара.
След дълго оглеждане спря при една възрастна женица и купи три попрецъфтели рози. Оскуба им малко цветовете, за да изглеждат по свежи и доволен си тръгна за вкъщи. Стигна до блока и спря пред входа.
-    Защо ли не отида да и купя една пастичка? Тя много ги обича! – и се отправи към близкия супермаркет, за да осъществи замисъла си.
Купи едно парче торта „Гараш „ и си тръгна. Като стигна до блока, отново се спря.
-    Май трябваше да и взема едно ликьорче, за да се омае по  бързо... – и пак се върна в магазина.
И така- още два пъти се връща – за маслини и да вземе още едно парче торта (за мезе към ликьора). И, най- после,  застана пред вратата на апартамента. Звънна на звънеца. Яна отвори, а той, с най- чаровната си усмивка, изрецитира:
-    Здравей, любима! Днес, като минавах край тези рози, ги чух да си говорят, че са израстнали с надеждата да бъдат подарени на най- прекрасната жена във Вселената. И аз веднага ги взех, защото разбрах, че говорят за теб, моя богиньо! На! 
Яна стоеше като паметник, със зинала от почуда уста. 
-    Айде, взимай ги, че ми отмаля ръката, ма! Знаеш ли от къде ги нося... 
Тя ги взе, помириса ги и едва чуто каза:
-    Благодаря! Прекрасни са... 
-    Бате Минчо винаги избира най- хубавото! Идвай сега в кухнята да ти правя романтика!
Намести се удобно на кухненският ъгъл, извади ликьора, тортичките и маслинките и каза:
-    Няма ли да седнеш малко? А- а, не там! Тук! До батко! – и я придърпа до себе си- А сега ми разкажи как мина денят ти и какво ми сготви... Къде хукна, ма?!? 
-    Да сложа да вечеряме. Сега се връщам, не се бой! – закачливо го погледна тя. 
-    Айде, че вече ми липсваш! И да не забравиш винцето, че са ми пресъхнали дъгите! 
Яна сервира храната и седна до него. 
-    Лелеее! – подскочи той- Ей сега се връщам!  Да не си мръднала, оу! – и изхвърча до магазина за свещи. 
Върна се изпотен и запъхтян, сложи ги на масата и ги запали. 
-    А така! Сега вече спокойно може да се чукнем! – сипа и ликьор в чашката, а той взе бутилката с вино– Наздраве! 
Отпиха, а след това я прегърна през раменете и заговори:
-    Яне, вчера, докато седях самотен в стаята си, осъзнах колко много ми липсваш... Присъствието ти, виковете ти, че даже и юмруците... Без теб не бих се чувствал жив! Ти си ми въздуха и водата! И ми поддържаш формата, когато се наложи да се спасявам от гнева ти! Толкова ми беше тъжно, че написах това стихотворение за теб! 
Минчо бръкна в джоба си, извади един омачкан лист, разгърна го и прочувствено зачете:
                     Ако знаеш
Ако знаеш самотата как бичува
 моята измъчена душа... 
Как любовта в сърцето ми бушува
без да мога да я споделя... 
Ако знаеш горест как разяжда
същността  ми, стенеща за теб... 
Как мъката ми в болка се изражда
и смазва ме с жестокия си гнет... 
Ако знаеш как в копнеж изригнал
тъй страстно искам да се заловя... 
Как неусетно с него ще съм се издигнал
до чистият ефир на обичта... 
Ако знаеш как, почувствал свободата
от там гласът ми ще ехти навред... 
Как ще усетиш със сърцето и душата
Словата ми- Обичам те и винаги ще съм до теб! 

Яна се разрида и го притисна силно до себе си, говорейки на пресекулки:
-    Как за толкова години не прозрях каква романтична душа имаш... Аз виждах колко е добро сърцето ти- това ме държеше при теб! Но, тази вечер ти надмина себе си... 
Минчо я галеше нежно по лицето и го обсипваше с целувки. И когато тя се поуспокои, той започна да и припомня всички преживени весели случки- от ученическите им години, та чак до сега. Смяха се много и, накрая си легнаха в спалнята на Яна... 
... Слънцето отдавна се опитваше да надникне през затворения прозорец на стаята, където, все още прегърнати, спяха Минчо и Яна.. Тя първа отвори очите си и нежно  погали лицето му. Виждайки щастливата усмивка , която го озари, промълви:
-    Ох, миличък, ти си истински мъж- мечта! ... 
Цялата му същност засия:
-    Такъв съм си аз, ма! Сега ли разбра? Ако знаеш как съм се препълнил с чувства... – и докато  все още търсеше точните думи, с които да ги изрази, те, неудържими, избиха от друго място, разтърсвайки леглото, и се разпръснаха като фойерверки из цялата стая, повличайки със себе си и чаршафа, с който двамата бяха завити, а той, незнайно как, се намери на пода. 
-    Простак си бил и такъв ще си останеш! – гневно викна Яна. 
-    Простак, но мъж- мечта! – бързо отвърна той, изчезвайки в коридора, без да даде никакъв  шанс на летящата към него възглавница да му стори каквото и да било...