Глава осма
Майстор Минчо
Гъсто обсипаният със звезди безкрай нахлуваше през отворената врата на мазата, разстилайки бляскавия си килим пред прехласнатия поглед на блажено отпусналия се върху чувалите Минчо. Неизменната бутилка с червено винце изпълваше дланта на едната му ръка, а в другата стискаше парче нагризан кремвирш. О, как обожаваше двата си почивни дни! След тежките, уморителни нощни дежурства в градината (нима е лесно да се спи в късите и тесни детски креватчета?), той можеше спокойно да подложи схванатото си тяло на двудневна оздравителна релаксация, подкрепена с хомеопатични дози тъмночервен ферментирал сироп. Със смирено благоговение се опиваше от танца на звездите, съпроводен от щурчовите хороводни
ритми, несъзнателно притискайки бутилката към гърдите си.
-Господи, колко прекрасен може да бъде живота!- спонтанно откъсналите се от смирената му душица, изпълнени с трепет и възхита слова, закънтяха като камбанен звън, раздвижвайки невидимия ефир...
-Може, Минчо, може!- извади ...