Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между двата си бряга- студена и равнодушна, а около нея вцепенените дървета стърчаха голи и бездушни. Всичко бе толкова безмилостно пусто и безчувствено, че обезкръвения, изчерпан живот, панически се заоглежда, търсейки спасение. Една искрица светлина съблазнително проблесна, притегляйки го магнетично с вълшебното си обаяние към Яниния двор.
В огряната от обвита с дебел слой паяжина крушка, маза, цяла нощ кънтяха румънски народни песни, надвиквани често от два мъжки гласа, дерящи се гръмко: " Наздраве, комшу-у!". Вратата се отвори и заедно с прокрадналия се лъч светлина, жизнерадостно- игривата музика ликуващо понесе своите мелодични трели, разведрявайки угнетената тишина, а Ламбо и Минчо с братска ...