7 min reading
История 2
София, ‚Ден на книгата‘‚ ‚Витошка‘ е пълна със шатри и хора. Направо невероятно в този интернет свят – не мога да се вредя до щанда и да разгледам дори една привлекателна книга, определено любителите на книгите бяха с плътност два човека на квадратен метър, а отделно имаше опашка от петдесетина фенове за получаване на автограф от Букъра.
Решавам да си взема заслужена почивка, премествам се на едно ограничено празно място и започвам да се фейсбуча с цигара в ръка. Е , естествено там нямаше нищо ново, гледам си разсеяно участниците и мислено се сравнявам с другите – всичко е в толерансите и нормите, чувствам се като Карлсон – онзи с перката отзад и за себе си достигам до същото негово заключение …
‚Аз съм красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си‘
Идилия … цигарата започва да ми пали по пръстите и като примерен гражданин се оглеждам за кошчетата за боклук … В обозримото ми пространство - нямаше. Първото което ми прави впечатление са малките купчинки на нерегламентир ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up