История 2
София, ‚Ден на книгата‘‚ ‚Витошка‘ е пълна със шатри и хора. Направо невероятно в този интернет свят – не мога да се вредя до щанда и да разгледам дори една привлекателна книга, определено любителите на книгите бяха с плътност два човека на квадратен метър, а отделно имаше опашка от петдесетина фенове за получаване на автограф от Букъра.
Решавам да си взема заслужена почивка, премествам се на едно ограничено празно място и започвам да се фейсбуча с цигара в ръка. Е , естествено там нямаше нищо ново, гледам си разсеяно участниците и мислено се сравнявам с другите – всичко е в толерансите и нормите, чувствам се като Карлсон – онзи с перката отзад и за себе си достигам до същото негово заключение …
‚Аз съм красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си‘
Идилия … цигарата започва да ми пали по пръстите и като примерен гражданин се оглеждам за кошчетата за боклук … В обозримото ми пространство - нямаше. Първото което ми прави впечатление са малките купчинки на нерегламентир ...