3 min reading
17.02
Петък. Прибирайки се, няколко интересни мисли започват да се размесват в мен. Предпочетох да изчакам автобуса сам в края на спирката, докато се наслаждавам на слабата, но така приятна топлина от крехките слънчеви лъчи, поглъщани от черното ми яке. Като че ли бях забравил какво е усещането. Дълбокият студ, с който се боря вече няколко месеца, беше скътал спомена за пролетта като съществуващ сезон някъде доста надълбоко, а и аз не бях намирал повод да го потърся до този момент. Разсеяно заех най-добрата за мен позиция, а именно тази с гръб към колегите ми, застанали на десетина метра от мен, с цел спечелването на достоверно оправдание. Нещо за отбиване на номера от сорта: „Не ви видях и това е единствената причина, поради която предпочетох да остана на другия край сам с онези мисли“.
Денят беше хубав. Първо се сетих за смеха, който си споделихме с приятели по-рано. Хубаво е да усетиш искреността на малките моменти, в които радостта на един успява да проникне през дебелите зимни дре ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up