"Нападнаха ме бръмбари онази вечер. Целия ме налазиха, докато не нагризаха цялото ми тяло... на сутринта като ме откриха ме закараха в болницата. Целият съм бил в кръв. Ето вижте - този белег ми е останал от едната гадина" и показа с два пръста голямо петно на лявата си китка. Разказите му ми бяха твърде абсурдни и скучни и реших да си тръгна. Хубавото беше, че се събираме пред дома на пейката... ако не друго, поне мога да си тръгна, когато ми дойде на ума. Ето сега например... цяла нощ си разказваме някакви зловещи истории, а нито една не бе истина. И докато нацеля точно момента, в който да се шмугна вкъщи, дойде моят ред. Аз се прозинах оскъдно и започнах да увъртам, докато не се отсрамих, та да кажа: "Лека нощ, доспа ми се." Разбира се, докато си тръгвах чувах как ме обсъждаха... Честно казано, чух всички неща, но се бях залисал в нещо... така стана по-добре... Ако бях запомнил всичката помия, която изляха върху мен, вероятно щях да се въртя цяла нощ в леглото и да премислям казанит ...