МИТКО ПАЛАУЗОВ
Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.
- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, леко прегърбен човечец.
- Кой беше – полюбопитствувах.
- Митко Палаузов, бе даскале.
- Бай Симо, ти мен изпитваш ли ме сега, като много добре знаеш, че Митко Палаузов е бил убит като дете-партизанин от жандармеристите и беше герой в нашите учебници по литература – изрицитирах му незабавно аз.
- Не, бе Даскале, тоз беше Хараламби, дето игра Митко Палаузов в кварталното читалище – изблещи се насреща ми бай Симо, а аз взех да клепам на парцали, щото нищо не се сещах.
- Може да съм бил болен от заушка тогаз – оправдателно врътнах глава и зачаках разказа му.
- Май взе да даваш фира Даскале, ама слушай! Тоз, Хараламби се вреше все у читалището, ама освен дето един път го вземаха за „четвърто заптие” и един път беше дубльор на „виещото извън сцената куче”, не му вървеше театралната кариера и толкоз. И туй, така-така, дорде даскала ни по литература, не реши да поставят „Митко Палаузов”, а наш Хараламби, с близнатото си чело и луничавите си бузи, беше досущ като фотографията от учебника. Ква са я репетирали, не знам, ама на премиерата бях.
Върви си, начи спектакъла, джаска са наш Хараламби по сцената в бяла риза и с потури, и всичко си е точ, дорде не дойде онуй място, дето се качва на една купчина камъни и от там рецитира „Червените ескадрони”, преди да го гръмнат мръсните фашисти. Рипна Хараламби връз купчината, разпери ръце и като почна да ръкомаха и да реве с цяло гърло:
„В утрото на светла eра,
с факела на нова вера..."
и тогаз, камъните ли нещо подадоха, той ли се нещо подхлъзна, ама падна и като му шурна една кръв из носа, добре че даскала прати по рано жандармеристите и те пата-кюта го убиха. Ама герой, Харалаби, не мръдна, не са улови за носа, а си умря, точ, как си е по ролята. От тогаз му викат Митко Палаузов, ама ти нали си малко даскал, къде ще ги помниш тия работи.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Виж, Ангаре: жандармерията е създадена специално за да лови партизаните по горите и то съвсем избирателно. Митко Палаузов и овчарчето Калидко бяха в читанките и във всяко училище се поставяхяха пиеси за тях, а за митко Палаузов дори филм има заснет. Ако нещо не ти се връзва, изтегли си го и го гледай: там и жандармеристи ще видиш.