Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в него младата му невеста деца ще народи, родът ще продължи. Окрилен от мислите си, стопанинът не знаеше умора, ама и съседите му потта си не забърсваха, а бързаха с тежката работа да сколасат. Драго им беше на левент Дончо да помогнат, щото и той, кога бяха в нужда, по едно рамо на всекиго даваше.
- Е-ей, де е бай Митьо, че да пусне някоя лакърдия, нови сили да ни влее! - провикна се Иван Фурлина, като изтегляше поредната пълна кофа.
- Ако надуе гайдата, добре ще ни дойде - под музикален съпровод ще работим! - засмя се Стоян Памука.
- Пък, какъвто е як, ако се развърти с лопатата, скоро, скоро ще привършим - намеси се и Дончо.
Къде обяд, мъжете взеха да сколасват. Ред бе и на жените да се изявят ...