Eia (Росица Танчева)
436 13844
26.04.2010 г., 10:50 ч.

Митьо Лакърдията 

  Проза » Разкази
1012 0 10
3 мин за четене
Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в него младата му невеста деца ще народи, родът ще продължи. Окрилен от мислите си, стопанинът не знаеше умора, ама и съседите му потта си не забърсваха, а бързаха с тежката работа да сколасат. Драго им беше на левент Дончо да помогнат, щото и той, кога бяха в нужда, по едно рамо на всекиго даваше.
            - Е-ей, де е бай Митьо, че да пусне някоя лакърдия, нови сили да ни влее! - провикна се Иван Фурлина, като изтегляше поредната пълна кофа.
            - Ако надуе гайдата, добре ще ни дойде - под музикален съпровод ще работим! - засмя се Стоян Памука.
            - Пък, какъвто е як, ако се развърти с лопатата, скоро, скоро ще привършим - намеси се и Дончо.
            Къде обяд, мъжете взеха да сколасват. Ред бе и на жените да се изявят. Надонесоха булките та погачи ли не щеш, та баници ли, та варени пилета ли, та свинско печено ли?! Дончовата майка наля едно менче с червено вино и едно със студена планинска водица. На поляната, пред строежа, разстелиха тъкани месали и наредиха софрата. Всички насядаха, доволни от свършената работа.
            - Я, ей го бай Митьо, бе! - рече Стоян Памука и засочи към пътя.
            И наистина - задал се бе един червендалест, възедър мъж, с добре отгледан корем, подскачащ под мяха на гайдата, която той, някак си гордо носеше.
            - Добре си дошъл, ама късно, късно-о-о! - провикна се Дончо.
            - Що бе, беки веке ядохте? - невинно попита бай Митьо и всички се разсмяха от сърце. Той наду гайдата, а мало и голямо го наобиколи и от него не искаше да се отдели. Като свърши със свирнята, надигна менчето с руйното вино, а след туй затърси и мезе, ама не какво да е, а расло на едър кокал. С варените пилета не можеха да го залъжат. Дончовата майка знаеше това, та неслучайно, точно пред него остави една тава с изпечен свински бут.
          Зад пъстрата селска софра гордо се мъдреше прясно налятата плоча.
           - Е- ех, драго ми е! - провикна се Дончо. - Пийте руйно вино, яжте бели погачи, че като слънце да блести домът, който строим - изпъчи се стопанинът, а бай Митьо хич и не се докосна до мезето, расло на едър кокал, а пак наду гайдата...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??