Младият Кольо се среща с Иван пехливанина

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.

Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да стане четник. И все пак, част от миналото на знатния войвода се е запазило в легендите, предавани от поколение на поколение в западните селца, разположени в подножието на Пирин планина.

Една от тези легенди разказва за младия Кольо и първата му среща с Иван пехливанина, който по-късно щял да стане известен в четата на Кольо като Иван знаменосеца...

***   ***   ***

Няколко седмици след злощастната случка при джамията с високото минаре, Кольо все още се възстановявал от травмите си. За негово нещастие обаче, в договора му като строител нямало клауза за обезщетение при внезапен полет от върха на минарето и Кольо се видял в тежка немотия.

И така, Кольо накуцвайки си прекарвал дните в селската кръчма, докато един ден в кръчмата с гръм и трясък влязъл Стойчо трийсетака (който след време при едно изпитание на волята се сдобил с друг прякор - Стойчо двайсетака).

- Кольо, измислих го! И двамата за нула време ще забогатеем! - с блеснал поглед заразправял Стойчо. - Утре в селото ще се проведат ежегодните османски пехливански борби и от цяла Румелия тук, в наш'то село ще се съберат най-добрите борци пехливани. Ти, Кольо, си доказан борец, никой не може да те изхвърли от кръчмата, затова ако се запишеш и спечелиш, не само за нас ще има пара, ами и цялото село ще можем да почерпим!

Кольо помислил малко, сипал си още една ракия и отсякъл:

- Стойчо, ти хубаво го рече това, ама на тия борби ще дойде и шампиона от миналото лято, Иван пехливанина. Той до сега не е губил пехливанска битка, не съм сигурен, че ще мога да го преборя!

- Няма страшно, Кольо, аз съм с тебе и ще те подкрепям. Ще ги пребориш всичките до един.

Кольо се съгласил да участва и се прибрал да се наспи преди утрешните битки да започнат.

***   ***   ***

И така, пехливанските борби започнали. Кольо наистина бил борец от класа, изпонатръшкал всички, които му се мярнали пред очите.

Дошло време за финалната борба. На тепиха излязли Кольо и Иван знаменосеца. Стойчо се провиквал от публиката и подкрепял Кольо с колкото му глас държало.

Да, ама на Иван прякорът му не случайно бил "пехливанина". Още от първата секунда на схватката, Иван награбил Кольо и почнал да го върти, усуква и връзва на възел в такива форми, които ги няма описани и в "Кама Сутра".

Стойчо видял, че схватката е загубена и засрамен се оттеглил, за да не гледа позорната загуба на Кольо. И тъкмо свил зад ъгъла, когато откъм тепиха долетели възгласите на публиката:

- Ко-о-о-ольо! Ко-о-о-ольо! Кольо шампион!

Стойчо, невярвайки на ушите си, веднага се върнал и, що да види - на тепиха лежал Иван пехливанина - потрошен отвсякъде, а  публиката хвърляла на ръце Кольо.

След като Кольо слязъл на земята, Стойчо се приближил до него и го попитал:

- А бе, Кольо, кажи как успя да го победиш Иван, щото аз докато гледах, той така те беше усукал и увързал, че мен ако ме питаш, още тогава беше загубил борбата. Кажи, кажи как го победи.

- Ще ти кажа, Стойчо, ама обещай на никого да не казваш. Прав си, иван пехливанина така ме беше увъртял, усукал и увързал на възел, че вече беше почнало да ми причернява пред очите. И малко преди да загубя съзнанием гледам под носа ми - топки. Реших, че няма какво повече да губя и захапах с колкото сила имах!

- Ай-й-й-а-а-а, захапал си топките на Иван пехливанина... а-а-а, чак мене ме заболя! Сега разбирам защо той така се въргаляше по тепиха след това... Ама... това по правилник е забранено! А и съдията гледаше! Как така не те дисквалифицира?

Кольо въздишал тежко и отговорил:

- Стойчо, нямаш представа какви сили му идват на човек, когато е захапал с все сила собствените си топки...