Разкъсвам мандаринена кора. Безброй благоуханни капчици изхвърчат, досега са били затворници. Ароматен фонтан от спомени. Присещам се несъзнателно за нас... преди. Бяхме лудо влюбени и обичахме да ядем по половин мандарина всеки, другата част винаги пазех за теб, а ти - за мен. (С)поделяхме си всичко. "Неразривно свързани, допълващи се"... обичаше да ни определяш така. Помниш ли? Как си измисляхме мисии (наши си), които трябваше да изпълняваме в името на любовта... Сътворихме си наш свят, без време и пространство. Само ние, някъде там - из небитието на слетите души. Винаги заедно, независимо от обстоятелствата. Красиво е да си спомням. Всеки път ме усмихваше само с поглед. И сега се усмихвам, спомняйки си. Знам, че не мога да го върна... времето. То прелита неусетно покрай нас, тъй неусетно се и изгубихме. Съграденото с безкрайна любов паралелно измерение на нематериални въжделения, се разпиля. От дистанцията на времето определям цялата тази магия като красив сън. Ти събираше всичките ...