Разкъсвам мандаринена кора. Безброй благоуханни капчици изхвърчат, досега са били затворници. Ароматен фонтан от спомени. Присещам се несъзнателно за нас... преди. Бяхме лудо влюбени и обичахме да ядем по половин мандарина всеки, другата част винаги пазех за теб, а ти - за мен. (С)поделяхме си всичко. "Неразривно свързани, допълващи се"... обичаше да ни определяш така. Помниш ли? Как си измисляхме мисии (наши си), които трябваше да изпълняваме в името на любовта... Сътворихме си наш свят, без време и пространство. Само ние, някъде там - из небитието на слетите души. Винаги заедно, независимо от обстоятелствата. Красиво е да си спомням. Всеки път ме усмихваше само с поглед. И сега се усмихвам, спомняйки си. Знам, че не мога да го върна... времето. То прелита неусетно покрай нас, тъй неусетно се и изгубихме. Съграденото с безкрайна любов паралелно измерение на нематериални въжделения, се разпиля. От дистанцията на времето определям цялата тази магия като красив сън. Ти събираше всичките ми мечти в шепите си и ги сбъдваше само с усмивка, несъзнателно. Сега животът ми е многоточие... сюжетът се е изчерпал, но филмът трябва да продължи. Макар и без единия главен герой. Не съжалявам за нищо, ти беше най- прекрасното нещо, случвало ми се някога. Като се замисля, дори ми е трудно да вярвам, че беше действителен. Но пожълтелите снимки ме опровергават. Те са материалното доказателство за съществуването ти. Сега те няма. Дори не успяхме да останем приятели.. след толкова силни чувства винаги остава само празнота. Не е възможно да бъдат заменени с други отношения, не е... Вече трябва да тръгвам, той ме чака. Извинявай, ако съм сгрешила, уплаших се. Ти ме поглъщаше изцяло и аз се губех. Нямах самоличност, беше заменена с "ние", а е трудно да съществуваш само физически. Може би не ме разбираш, разбираемо е. Аз съм странна, ти си знаеш. Искам да ти кажа толкова много неща, но съм няма. Копнея да чуя гласа ти, но оглушах от болката. Едничкото, което мога да ти споделя е, че ще те има винаги, ще те нося с мен. Ако не теб, то поне спомена. Но сега трябва да се сбогувам, за да оцелея. Благодаря! Обичам те! Довиждане...