МОЦАРТ И ЗИМАТА
Разказ
Беше се излегнал на кръглото килимче пред камината, от която се носеше приятна топлина, изпълваща цялата стая, и доволно мъркаше, припомняйки си апетитните парчета пилешко от обяда. Едната му рижава лапа бе затиснала малкото стъклено топче, което обичаше да търкаля, когато се криеше под дивана, криейки се от Лора и нейните чехли. С едното око отнесено обикаляше из помещението, в което, освен него, нямаше никой друг, и чакаше да дойде моментът, когато момичето щеше да се излегне до него, хванала някоя отегчителна книга в ръце.
„Четене, пфу!”, възмущаваше се Моцарт, сещайки се за голямата библиотека в Лорината стая, отрупана с всевъзможни тлъсти томове.
Той не си падаше по книгите. Не виждаше нищо интересно в онези ситни букви, които дори миришеха неприятно, вероятно заради мръсотията, с която бяха покрити. Предпочиташе коша с разноцветни прежди и онези златисти ресни по краищата на завивката в спалнята, които напомняха миши опашки и от които не беше останало много ...