3 min reading
На водопоя всички горски животни са равни. И принудително колеги. По жажда. Никой не посяга на ближния, даже не помисля, че хищник би могъл да скочи и превърне някое тревопасно в немного диетичен обяд.
Законът на джунглата е категоричен – извън водопоя прави каквото щеш. Или можеш. От началото на пътеката и във водата – не пипай!
Затова на брега са се наредили едно до друго животните – лъв до виторога газела, слон до хиена, мравояд до маймуна. Пият, смъркат, гълтат, ближат водата.
И по навик се оглеждат. Знаят, де… Ама – все пак…
И си тръгват рамо до рамо по тясната пътечка. Лъв до виторога газела, слон до хиена, мравояд до маймуна…
Обаче…
В началото на пътеката насреща им се повява заек. Дребен, сив, дългоух. И някак си странно озъбил двата предни резци. Поглежда ги особено… Поглежда ги зверски?!
И се хвърля върху лъва…
Който мята по едно око наляво и надясно – да, пътеката е свършила, извън неутралната зона са, и с едно тракване на зъбите пречупва врата на агресора…
Животните са шаша ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up