На водопоя всички горски животни са равни. И принудително колеги. По жажда. Никой не посяга на ближния, даже не помисля, че хищник би могъл да скочи и превърне някое тревопасно в немного диетичен обяд.
Законът на джунглата е категоричен – извън водопоя прави каквото щеш. Или можеш. От началото на пътеката и във водата – не пипай!
Затова на брега са се наредили едно до друго животните – лъв до виторога газела, слон до хиена, мравояд до маймуна. Пият, смъркат, гълтат, ближат водата.
И по навик се оглеждат. Знаят, де… Ама – все пак…
И си тръгват рамо до рамо по тясната пътечка. Лъв до виторога газела, слон до хиена, мравояд до маймуна…
Обаче…
В началото на пътеката насреща им се повява заек. Дребен, сив, дългоух. И някак си странно озъбил двата предни резци. Поглежда ги особено… Поглежда ги зверски?!
И се хвърля върху лъва…
Който мята по едно око наляво и надясно – да, пътеката е свършила, извън неутралната зона са, и с едно тракване на зъбите пречупва врата на агресора…
Животните са шаша ...