Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, устремен към Майката-Кърмилница оттатък океана, откъдето се надяваше да загребе с пълни шепи от изобилието на жизнено необходимите заповеди гарнирани със сладникавата помада на фалшивата учтивост и дебелокожието и бруталния парфюм на задължителните препоръки и прехвалените напътствия.
След блестящите прогнози, които получи от шумния шпалир ментори на своя старт, Върховното технологично творение се нагърби да натовари на лъскавата си снага и тежките атрибути на Европейската конституция и с вирнат нос запори безкрайната синева на въображението си. Наскоро след безоблачните дни, обаче се появи непредвидено обезпокоително вълнение, което така го раздруса, че корабът-чудо се принуди да се отбие до Л ...