Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, устремен към Майката-Кърмилница оттатък океана, откъдето се надяваше да загребе с пълни шепи от изобилието на жизнено необходимите заповеди гарнирани със сладникавата помада на фалшивата учтивост и дебелокожието и бруталния парфюм на задължителните препоръки и прехвалените напътствия.

     След блестящите прогнози, които получи от шумния шпалир ментори на своя старт, Върховното технологично творение се нагърби да натовари на лъскавата си снага и тежките атрибути на Европейската конституция и с вирнат нос запори безкрайната синева на въображението си. Наскоро след безоблачните дни, обаче се появи непредвидено обезпокоително вълнение, което така го раздруса, че корабът-чудо се принуди да се отбие до Лисабон, където набързо да го ремонтират отгоре до долу, въпреки, че всички го смятаха за съвършен и непотопяем.

По пътя се заговори, че се налага да мине и през Венеция, за да качи на борда си някаква комисия от извънредно големи специалисти, които да го кърпят по време на пътя към Светлото Бъдеще.

Бедният Титаник се люшкаше през развълнувания безбрежен Атлантик, но пък неговите началници съвсем не бяха развълнувани. Е, разбра се, че ще му трябва доста повече гориво, отколкото бяха предвидили, но това бяха дребни подробности. Щяха някак си да го диверсифицират със солидни количества безалтернативни втечнени илюзии и всичко щеше да бъде по мед и по мàсло.

Мрачният океан не беше на това мнение, уви! Той поднесе на непобедимия лайнер първите горчиви изненади от армадата ледени блокове и айсберги. И в една безлунна и студена нощ Европейският дворец се оказа заклещен от смразяващите великани!

Никакви патетични слова на мъдрите му вдъхновители нямаше да го спасят – нито корабният оркестър и пъстрото шоу от магьосници, нито отрупаните блюда с права и върховенство на закона, нито прескъпите напитки от елексира на самозаблуждението!

Като че ли замириса на най-лошото. Повя вятърът на безперспективността и смъртната опасност скърцащият Титаник да започва да се пропуква и в своя разпад да се разцепи на две!

О, богове и архитекти, о, ложи и ложисти, о, клубове, о, съвети и съветници, о, комисии, комисари и комисионери! Това не ще да е нито за гледане, нито за слушане, нито за вярване! Голям резил ще падне, големи оправдания ще се заточат, дълбокомислени анализи ще се занижат, мъдри обяснения ще заприиждат!

Резилът на резилите сред мехура на мехурите и балоните във панаира на панаирите на всички времена! Какви ще ги вършат, тогава, неговите пасажери, с втечнените си илюзии, безсмисленото си шоу и богатите блюда, безвкусни и безполезни буламачи?!

Какви ли? Ами, едробузестите всезнайковци, попреялите босове и по привилегированите йесмени ще се метнат с плонж в лодките и ще запрашат към островите на следващите си гениални хрумвания. Останалите ще сърбат останалата попара. А какво ще сполети безпогрешния Гигант? Каква ще е неговата съдба?

Какви ли? Със сигурност трънлива и наситена с европейски реализъм. Вероятно някоя от половинките с куцукане ще поеме пътя на запад към заветната самовлюбена отвъдокеанска Майка, а другата ще да закриволичи и търси пътя за спасение на Изток, а може би и пътя към самата себе си!

гр. София

05.06.2014 г.