...За Неда, Райко и Любовта
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към Земята преди около 50 човешки години… Това не се траеше. Сънуваше го толкова често, че вече не знаеше кое е илюзия и кое - реалност. Отне и няколко минути, за да се отърси от усещането за него.
Стана и си направи кафе. Не че и то й действаше, но й харесваха аромата и традицията. Взе чашата в длани и излезе на верандата. Валеше. Това отново й напомни за него. Снегът се сипеше на парцали и всичко беше бяло – дърветата, храстите, малката колиба на г-н Покой. Господин Покой беше един от нейните домашни любимци – черно куче, порода улична превъзходна. Името му отиваше, тъй като беше мило и добродушно куче, което умееше да вдъхва спокойствие, но и което много обичаше да краде покоя на г-жа Аристокр ...