Омръзна й на госпожа Иванова да гледа леко подкривения корниз в малката спалня. Оная, дето я оставиха за детска, макар тя да нямаше намерение второ дете да отглежда. Стигай единственото синче в семейството – разглезения, нахален, лаком Пешко...
Но корнизът си висеше и опитното й око, изтренирано в критично отношение към домовете на приятелки и познати, потрепваше възмутено.
Обаче, Иванов... Не му се пипаше. Един гвоздей не щеше да забие. Бил зает с бизнеса си, нямало време, то не било работа за квалифицирания му мозък...
Поради което й писна. И тя взе мерки.
Затуй се ослушваше в тази чудесна юнска вечер и поглеждаше често-често към часовника. А после на вратата се позвъни.
Влезе Той – висок, строен, рус красавец, в работен гащеризон, със специална чанта в ръка.
„Добър ден... От фирмата „Мъж под наем на час”...
Иванова цъфна, мъжът й зяпна. А тя поведе хубавеца към малката спалня. Посочи му корниза, обясни желанието си. Оня извади малка сгъваема стълба, покачи се и се зае с поръчката... ...