Аз бях, едно момче от далечната провинция, скромно и не много красиво, но лудо влюбено в моето момиче, от слънчевото морско градче.
Отново бях там, в това прекрасно градче, за да си почина и с надежда да се срещна с моето слънчево момиче.
И ето уговорихме си среща, и аз като кавалер, стоя пред входа на блока където живее, с цвете в ръка и чакам тя да слезе. Ето, тя излиза от входа, с чаровната си усмивка ме приветства, пристъпва към мен, и ме прегръща така силно и топло, сякаш е чакала тази наша среща, с нетърпение от толкова отдавна. Естествено, не пропуска да ми каже, че няма нужда всеки път да и подарявам цветя, когато се виждаме, но все пак ми благодари. А аз и отговарям, така както винаги и казвам, че за мене, да и подаря цветя, е жест, чрез който и показвам, отново и отново, колко е важна за мене, колко много я ценя и уважавам. И колко много си я обичам. А тя, скромно се усмихна, и ми казва "Знам. Всичко знам!", хвана ме под ръка и тръгнахме на разходка.
Разбира се, едно от най-р ...