Моето момиче❤
 

Аз бях, едно момче от далечната провинция, скромно и не много красиво, но лудо влюбено в моето момиче, от слънчевото морско градче.
 

Отново бях там, в това прекрасно градче, за да си почина и с надежда да се срещна с моето слънчево момиче.
 

И ето уговорихме си среща, и аз като кавалер, стоя пред входа на блока където живее, с цвете в ръка и чакам тя да слезе. Ето, тя излиза от входа, с чаровната си усмивка ме приветства, пристъпва към мен, и ме прегръща така силно и топло, сякаш е чакала тази наша среща, с нетърпение от толкова отдавна. Естествено, не пропуска да ми каже, че няма нужда всеки път да и подарявам цветя, когато се виждаме, но все пак ми благодари. А аз и отговарям, така както винаги и казвам, че за мене, да и подаря цветя, е жест, чрез който и показвам, отново и отново, колко е важна за мене, колко много я ценя и уважавам. И колко много си я обичам. А тя, скромно се усмихна, и ми казва "Знам. Всичко знам!", хвана ме под ръка и тръгнахме на разходка.

Разбира се, едно от най-романтичните и прекрасни места, на нейният град, бе изключително добре уредена и красива, морска градина. И се запътихме натам. Не за друго, а защото аз и предложих тази дестинация, а тя мигновено се съгласи. Учудих се, но и се зарадвах.
 

Стигнахме до морската градина. И по време на разходката ни, не спряхме да говорим на какви ли не теми. От тема в тема, течеше мисълта ни. Поседнахме на една пейка, гледаща към синьото безкрайно море, и унесени в разговори, не усещахме как жаркото августовско слънце, жестоко пече и напомня за себе си.

Внезапно тя ми казва, "Искаш ли да отидем на едно много специално място където много обичам да ходя и да релаксирам?" 
А аз я погледнах, леко зачуден и загадъчен, за кое ли място ми говори? А аз, уж добре познавам града, но точно това място.. явно не бях открил, все още. И понеже ми бе любопитно, се съгласих.
Взехме такси и отидохме.

Наистина, бе права. Мястото беше наистина като от приказките. А тя, грееше от щастие, и превърна момента в истинска магия. Тя, бе магьосница! Омагьосваше ме всеки път щом съм с нея, но тя даряваше тази нейна магия и на хората около нея.
 

Забравих да ви спомена, че това момиче имаше огромен талант, не само беше божествено красива, изключително интелигентна и начетена, но и имаше много красив и неповторим тембър. Да, да! Така е, бе певица, и все още е. В частност, е и много добра актриса, макар и да не е завършила НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Обожаваше театъра, още от дете и все още го обожава. Навярно и за това и се получават ролите които играе. Защото всичко прави със страст, отдаденост, любов и доза професионализъм.
Но все пак хората си я знаят най-вече като певица, която е така силно обичана и оценявана от нейната публика. Досещате се, че не пропусках и не пропускам неин концерт. 
И винаги наблюдавам хората, техните реакции, емоции и виждам само истинска преданост, чиста и искрена любов към нея и музиката която прави.

Наистина, тя е вълшебница!
 

Но аз бях щастливец. Че тя бе моето момиче. Че имах привилегия, да съм така близо до нея и тя до мен.

И така бяхме отишли на нейното специално място. Покатерихме се върху една малка скаличка и седнахме. Но преди тя да седне, аз си извадих връхната дрешка от раничката, и я постелих, за да не настине и да не и убива. Погледнахме към хоризонта и бяхме точно на време отишли. Хванахме един наистина златисто-червеникаво-оранжевеещ залез над спокойното синьо море. След това, обърна глава към мен и ме попита дали ми харесва, на това нейно местенце. Погледнах я, и и казах, че на по-хубаво място никога не съм бил. И добавих, че на това място искам само с нея да ходя! И така това "нейно местенце" стана нашето специално място.

А тя ме гледаше с тези очи, изпълнени с любов, с топлота, със спокойствие. И след това, нищо не каза. Усмихна ми се, и положи глава на рамото ми. А аз като истински джентълмен, я прегърнах, и тихо и прошепнах "Обичам те". Не че имаше кой да ме чуе, освен морето и отиващият си залез. А в отговор на моето "Обичам те", тя леко надигна глава и свенливо ме целуна по бузата.
 

Ах, тази целувка.. и до ден днешен я помня и така ме топли. Остана като печат, на бузата ми, защото все пак беше от момиче в което се влюбих и останах влюбен и до сега.

След като изпратихме залеза, извикахме такси и се прибрахме в града.
И тя ме попита какво ще правим сега. Аз и казах, ако иска да отидем да хапнем някъде. Но къде, и аз не знаех. Но тя веднага се сети за едно хубаво място, където е сядала и каза, че кухнята била добра. И разбира се за кой ли път, в този ден, аз и се доверих за избора.
 

След няколко минути вече бяхме в заведението, седнахме и започнахме да преглеждаме менюто. След кратко мълчание, всеки захласнат да чете своето меню, като че ли прочитна книга чете.. Тя ме попита дали ям риба. Отговорих и, че обожавам риба, рибни деликатеси, с една дума всичко свързано с риба. Тя отвърна, че ще поръча, нещо си, така и не можах да му запомня името.. След минута пак ме попита за нещо дали харесвам и аз пак и отговорих че ям. След това още няколко пъти ме попита и аз я погледнах накрая и запитах: "Колко храна мислиш да поръчваш? За бога, ние сме само двамата. Няма кой да изяде толкова храна?!" 
Тя се засмя гръмогласно, и ми каза: „ Оо, я недей да философстваш! Ще го изядем. Убедена съм.„

Вярно момчетата ядат повечко, но все пак.
Дойде сервитьора и взе поръчките ни.
Докато дойдат поръчките ни, ние отново говорихме за нашите любими теми от живота, за нейната работа, за случки в работата и, за общи приятел. Споделяхме си толкова лични неща, които никой не знаеше, а ние си имахме такова голямо доверие един на друг. Смяхме се от сърце.
Вечерята вървеше към своя край. Както и нашата така взаимно чакана среща.
 

Тръгнахме си. И тя каза, че е време да се прибира вече, че стана късно, а утре ще става рано и ще пътува по работа и трябва да поспи.

Личеше си, че го каза, с абсолютно нежелание, понеже и бе така приятно с мене, но се налагаше. А аз веднага отговорих, че ще я изпратя до тях, макар че не исках да приключва нашата вълшебна среща. Но въпреки тайните ни желания, я изпратих до тях.. продължавайки да си говорим сладко, сладко.. Стигнахме до уреченото място и си казахме, колко хубаво сме си изкарали един на друг и си пожелахме "Лека нощ и приятни сънища". Тя влезе във входа, а аз постоях за малко и след това, се обърнах и направих крачка да си тръгна, когато внезапно чух глас, който извика: "Чакай!". 

Обърнах се, а тя стоеше пред мен, и пристъпи леко и нежно ме прегърна, а след това ме целуна и ми каза, че никога няма да забрави този ден в живота си. Отново влезе във входа си, но този път завинаги. Тръгнах си малко тъжен, но същевременно и щастлив, че съм бил цял ден, с моето момиче. Само тя и аз.💏

Прибрах се и аз в квартирата си. Легнах си. Но така и не можах да мигна цяла нощ и все се сещах за нашият специален ден. За разговорите ни, за смеха ни искрен, за спомените в които се върнахме, за историите които си разказахме, за всичко.
 

Защото това бе нашата чакана среща. Взаимно чакана среща.❤
 

Защото аз бях с моето слънчево момиче!😍
 

Автор: Кали Петкова
16.04.2019