10 min reading
Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс останалите деца в малкото училище започнаха да ги приемат като еталон за себе си. Имаш ли прилики, ще се котираш по-лесно, нямаш ли, или не дай си Боже, направо си пълна противоположност с тях, приемаш, че си по-долу и от кръглата нула с няколко минуса…То, май и не съществуваше подобно число, та, за по-лесно, хората му казваха „ Едно нищо.”
Едната от Еталонките, както вече тайно ги наричаха всички, беше блондинка до мозъка на костите си и носеше благозвучното име Мира. Другата беше с дълга, права, гарваново черна коса и звънко се наричаше Нина. Много по-късно, разбира се, се разбра, че всъщност името на едната беше Станимира, а на другата Николинка. Е, така бяха по Акт за раждане, но всеки им ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up