10 мин за четене
Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс останалите деца в малкото училище започнаха да ги приемат като еталон за себе си. Имаш ли прилики, ще се котираш по-лесно, нямаш ли, или не дай си Боже, направо си пълна противоположност с тях, приемаш, че си по-долу и от кръглата нула с няколко минуса…То, май и не съществуваше подобно число, та, за по-лесно, хората му казваха „ Едно нищо.”
Едната от Еталонките, както вече тайно ги наричаха всички, беше блондинка до мозъка на костите си и носеше благозвучното име Мира. Другата беше с дълга, права, гарваново черна коса и звънко се наричаше Нина. Много по-късно, разбира се, се разбра, че всъщност името на едната беше Станимира, а на другата Николинка. Е, така бяха по Акт за раждане, но всеки им ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse