palenka (П Антонова)
518 18977
May 21, 2020, 9:46 AM  

 Моето си е мое 

  Prose » Narratives
1043 4 15
Multi-part work
8 min reading
- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.
- Казах, с бебето! И не звъни на никой, познаваш ме! - Христина, трепереща като листо, облече набързо грейката на малкия, гушна го, обу мимоходом през антрето някакви чехли и изхвърча навън.
На входа ги чакаше здравеняк с нахлупена бейзболна шапка над очите, но и да не виждаше лицето му, тя знаеше много добре кой е.
- Ще вървиш кротко плътно до мен, ясно? И без въпроси.
Така стигнаха до колата му, той отвори и двете врати.
- Сядай отпред, аз ще оставя бебето отзад. Виж, и седалка съм му купил. Казах да мълчиш! - скръцна и тихо, но заплашително в ухото..
След малко бавно потеглиха по нощните улици. Христина беше закована с белезници за лявата ръка за седалката му. Очите ѝ плуваха в сълзи.
- Защо го правиш, какво искаш?
- Искам си моето. Вас искам.
- Боби не е твой. А съм омъжена, колко пъти да ти го повтарям. Бебето е от мъжа ми.
- Нали беше бременна, ка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© П Антонова All rights reserved.

Random works
: ??:??