palenka (П Антонова)
518 18977
21.05.2020 г., 9:46 ч.  

 Моето си е мое 

  Проза » Разкази
1042 4 15
Произведение от няколко части
8 мин за четене
- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.
- Казах, с бебето! И не звъни на никой, познаваш ме! - Христина, трепереща като листо, облече набързо грейката на малкия, гушна го, обу мимоходом през антрето някакви чехли и изхвърча навън.
На входа ги чакаше здравеняк с нахлупена бейзболна шапка над очите, но и да не виждаше лицето му, тя знаеше много добре кой е.
- Ще вървиш кротко плътно до мен, ясно? И без въпроси.
Така стигнаха до колата му, той отвори и двете врати.
- Сядай отпред, аз ще оставя бебето отзад. Виж, и седалка съм му купил. Казах да мълчиш! - скръцна и тихо, но заплашително в ухото..
След малко бавно потеглиха по нощните улици. Христина беше закована с белезници за лявата ръка за седалката му. Очите ѝ плуваха в сълзи.
- Защо го правиш, какво искаш?
- Искам си моето. Вас искам.
- Боби не е твой. А съм омъжена, колко пъти да ти го повтарям. Бебето е от мъжа ми.
- Нали беше бременна, ка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© П Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??