Стоейки на прозореца и мислейки какво ще прави с цялата тази каша в главата си, Итън усети топлината в стаята. Не се обърна, а просто знаеше кой е на прага и не искаше да мисли за това какво ще направи, ако я види. Мисли нахлуха в главата му и си спомни миговете с нея, удоволствието от това да я върти на малкия си пръст, знаейки, че тя ще му се отдаде винаги, когато пожелае. Самият той беше егоист и знаеше какво иска, използваше адската си красота, за да го направи и точно заради нея може би бе изпатил толкова много от брат си, от баща си... Но беше сигурен, че винаги би му била от полза, след като всичко, което бе постигнал, cе дължеше на нея.
Фактът, че Фиона беше в стаята му тази вечер, го развесели, дори го накара да се замисли какво може да прави с нея. Беше разбрал, че тя определено не е глупава, още по-малко необщителна, срамежлива. Наистина, въпреки противоречивите си чувства, той имаше какво да си каже с нея, знаеше, че може да ù се довери. Не я намираше за секси, но усещаше м ...