Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ми до самия край на тази толкова дълго продължила апартаментна сага… Но да започнем от самото начало.
Баща ми почина млад, беше зимата на 91-ва. Брат ми беше вече втора година в Африка. И аз останах с два апартамента, единия в Лозенец, другия в Стрелбището. Нямах четиридесет години, и пак не се отлепих от това пусто Търново…В
големия апартамент бяха едни студенти наематели, брат ми ги беше пуснал. Бяха много гадни, когато им вдигнах наема си вдигнаха чукалата, без да си платят консумативите. Аз пък пуснах веднага един художник, който учеше в Академията. Беше голям шемет, един ден го бяха изтипосали във вестник „24 часа”, беше се чисто гол разхождал в близките магазини, да си купи храна и алк ...