30 min reading
Бяха минали две седмици, откакто тя се беше върнала вкъщи. Всички я намираха променена, разхубавена, отпочинала. Тя цъфтеше, беше изпълнена с енергия. Беше влюбена. Мислите й витаеха далеч от тук. Спомняше си, мечтаеше. Никой не я дразнеше, нищо не й пречеше. Често се улавяше, че дори в присъствието на много хора, тя беше мислено при Виктор.
След още две седмици започна да губи апетит. Често й се виеше свят. А, когато след всяко хранене започна да повръща, разбра, че е бременна. И съвсем не беше трудно да разбере кой е бащата. Какво да прави сега? Толкова дълго чакаше това дете? Да роди дете на мъжа си от друг? Това – не! Трябваше незабавно да говори с бащата. Искаше да е наясно какво мисли той, защото детето беше и негово.
В събота каза на мъжа си, че заминава при Ели, най-добрата си приятелка, която следваше медицина в съседния град. Взе рейса и замина при Виктор.
- Какво правиш тук? – бяха думите, с които я посрещна.
- Искам да поговорим. Виктор, само ако знаеш колко ми липсваше! Аз ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up