Бяха минали две седмици, откакто тя се беше върнала вкъщи. Всички я намираха променена, разхубавена, отпочинала. Тя цъфтеше, беше изпълнена с енергия. Беше влюбена. Мислите й витаеха далеч от тук. Спомняше си, мечтаеше. Никой не я дразнеше, нищо не й пречеше. Често се улавяше, че дори в присъствието на много хора, тя беше мислено при Виктор.
След още две седмици започна да губи апетит. Често й се виеше свят. А, когато след всяко хранене започна да повръща, разбра, че е бременна. И съвсем не беше трудно да разбере кой е бащата. Какво да прави сега? Толкова дълго чакаше това дете? Да роди дете на мъжа си от друг? Това – не! Трябваше незабавно да говори с бащата. Искаше да е наясно какво мисли той, защото детето беше и негово.
В събота каза на мъжа си, че заминава при Ели, най-добрата си приятелка, която следваше медицина в съседния град. Взе рейса и замина при Виктор.
- Какво правиш тук? – бяха думите, с които я посрещна.
- Искам да поговорим. Виктор, само ако знаеш колко ми липсваше! Аз ...