Сава работеше усилено вече трети месец в „пещите” на стъкларската фабрика, въпреки, че наближаваше декември и отвън ставаше все по-студено, в цеха беше горещо и едва поносимо, стъклото се топеше при температура около 1000 градуса. На село си бе ходил само веднъж, често взимаше смените на някой колега, кой се разболял, кой напуснал! Живееше скромно, хранеше се в столовата на завода където бе сравнително евтино, след работа се прибираше направо в общежитието, не ходеше никъде, въпреки, че го канеха по разни вечеринки и младежки събирания, той предпочиташе тишината.
След една от поредните изморителни смени, Сава се отправи към столовата. Нареди се на опашката с табла в ръка, а ароматът на готвено който се носеше от кухнята, за миг го пренесе на село около печката на найка му.
Подаде купоните си на касиерката, върна му някакви стотинки и той се заозърта за свободно място. Нямаше много хора, очите му се спряха на една отдалечена маса, където някакво момиче стоеше само́ и с неухота ровеше в ...