4 min reading
Тя стоеше с приведена глава вперила поглед в часовника – всеки ден, всеки час. Чакаше търпеливо. Беше един такъв електронен часовник – със зелен циферблат, черни цифри и две пулсиращи точици. Приличаха на две малки черни очи – отварят се – затварят се. Понякога се питаше кому беше хрумнало да съчетае това зелено с черно. Един ден очичките на зеления часовник спряха вторачени в нищото, спря и стенният часовник с кукувичката и старият будилник на баща й – всички те, в този съвсем обикновен декемврийски ден, спряха едновременно в 12:06 часа. Когато това се случи, тя отиде до механичният часовник и започна да го разглежда. Сашенка много го обичаше, но ето, че сега замлъкна. Реши, че кукувичката се е уморила толкова години да излиза от къщичката си и да кука на всеки час. Старият пожълтял будилник на баща ѝ беше твърде стар и си беше съвсем нормално да спре. Но защо и часовникът на Сашо се опули такъв онемял – не знаеше. Не помнеше и колко време го нямаше Сашо. Все го виждаше там на вратата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up