2 min reading
Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като в книга, а дрезгавият му глас трепкаво онемяваше с вечерната сонета. Нощта вървеше плавно към изгрев, но месечината се раздиреше ярко и гордо в мътните небеса. Облаците скриваха и малкото звезди на среднощието, правейки нощта дори по-мрачна.
Вече бях загубила представа за местоположението на пръстите си. Опитах се да свия юмрук, но уви ръката ми бе обездвижена и слаба. Душата ми се извисяваше в опияненията на дълбоките ми мисли, докато тялото само се грижеше за себе си.
Един след друг краката ми лежерно се тътреха в посока на споделената бащина топлина. Отмерено се придвижвах като слепец, а зимната ласка пробождаше изтръпналата ми длан и здраво ме държеше за ръка. Бях онемяла за света.
Плач ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up